Приятели “превеждат” видимия свят за 8-годишната Илкай
от Борислав Радославов
Незрящото момиче има една страст – да бъде на сцената
Истинската страст на осемгодишната Илкай е сцената. След последния училищен звънец тя бърза към театралната школа. Нищо че не може да види какво се случва там. За сметка на това вече са й намерили истинска роля.
“Там аз в началото седях на стола, а другите деца играеха. И после уж щях аз да играя в пиесата, ама накрая вместо мен участва друго дете. Госпожата каза обаче, че като дойде есента, и аз ще играя. Ще съм разказвач”, разпалено разказва малкото момиче.
Двамата родители на Или също са незрящи. Майката Васвие Осман обяснява, че
приема напълно нормално слепотата
“Никога не съм се притеснявала от факта, че аз не виждам. Имала съм безброй виждащи приятели, които са се държали перфектно с мен и никога не е имало проблем”, споделя Васвие. Нещо повече – приятелите “превеждат” видимия свят за нея. С тях тя ходи на театър и на кино и те й разказват тихичко онова, което само слухът не може да й даде. Но нали хората не чувстват с очите си? И може ли някой да каже кой разбира по-добре?
Илкай има малък брат – Хакан. Той също вижда трудно. Майката е убедена, че децата й не трябва да се притесняват по никакъв начин от това, че не виждат. “Където и да отидат, трябва да се чувстват достойни, равностойни и нормални деца. Независимо от факта, че са с нарушено зрение”, окуражава ги Васвие.
Според нея най-важното е бъдещето на децата да не е своеобразно гето както често се случва с хората в неравностойно положение. “Не искам животът им да протече така – примерно завършват средното си образование в специализираното училище, за 4-5 години се обучават като студенти в определени университети, след което пак се налага да се върнат в Съюза на слепите. Това е един затворен кръг. И е време да се промени”, убедена е Васвие.
За щастие като нея мислят много други хора, които не искат да се обрекат на изолация. Един от примерите е Живка Павлова, създател на сдружението “За жени с увредено зрение – Ти можеш!”. Тя е от София, загубила е зрението си въпреки операциите във Виена и Москва. Но завършва право. И се посвещава на мисията да помогне на хора в нейното състояние.
“Завършването на университета много ми помогна, защото мога да разяснявам законовите разпоредби и правата на хората с увредено зрение. Съдействам им в общините и други институции”, разказва Живка.
Най-новият проект на Живка е “Заедно с мама можем повече”. Тя събира психолози, педагози и експерти, които учат незрящите родители и деца как да общуват с останалите, какво образование да изберат, как да не се превръщат в слуги едни на други. И дори как да отговорят, ако останалите деца им се подиграват
Според нея един от най-сериозните проблеми на тези семейства е изборът на училище. Оттам може да се предопредели цялата съдба на детето. Образованието в нормално школо е тежко психологическо изпитание за незрящото дете, а обучението в специализирано училище ги подготвя главно за изолирания живот на слепеца.
Изборът се затруднява допълнително от средата – има доста случаи, в които “зрящи” родители се притесняват, че едно незрящо дете в класа ще забави интелектуалното развитие на техните деца. Нещо, което е дълбоко невярно, уверява Живка. Според нея истината е по-скоро обратната – от едно различно дете и “зрящите” могат да научат повече, отколкото само при общуване със себеподобни.
Когато имаш налице добра работа на гражданска организация, резултатите обикновено не закъсняват много. Живка знае това много добре. И с малко помощ от приятели се опитва да направи живота на едно незрящо семейство по-добър. И успява, признава и Васвие Осман.