Статията е публикувана тук
Едва 18 деца с нарушено зрение учат в масовите училища в столицата
„Откъде накъде моето дете ще учи с дете с нарушено зрение? Ами я си представете, че моето дете се зарази.” “Няма да играеш с Иван, защото той не вижда и ти можеш да започнеш да не виждаш”. Подобни реплики от страна на родители, чиито деца имат в класа си ученик с увредено зрение, са често срещани и много точно отразяват предразсъдъците на голяма част от обществото към хората, които не виждат. Това обясни председателят на сдружение „За жени с увредено зрение – Ти можеш” Живка Павлова. Според нея подобно мислене се дължи на липсата на информация в обществото, породена от факта, че много малко деца със зрителни увреждания посещават масовите училища.
Според данните на Инспектората в образование в София, едва 18 деца с нарушено зрение учат в масовите училища. Други 160 са в специализираното училище „Луи Брайл”. Причината за това разпределение Павлова обяснява главно с мнението на семействата на незрящите деца, че в специализираното училище те ще се чувстват по-добре. Според тях там те биха придобили умения и грижи, които няма как да получат в масовите учебни заведения. „На родителите им е по-лесно да си дадат детето в специализираното училище, защото там то е по-спокойно. Там се обръща повече внимание на придобиването на елементарни умения. Има обаче и минуси. Там например не ги учат сами да ходят с белия бастун, а това е елементарно”, обяснява Павлова.
Павлова коментира, че нежеланието на родителите да изпратят децата си в масовите училища се дължи и на ситуацията в тях. Тя обясни, че според родителите там няма кой да се грижи за детето им, защото педагозите не са подготвени за работа с тях и със семействата им.
Според психолога Мирослава Христева обаче, по-добрият вариант за децата с нарушено зрение е те да учат в масовите училища. „Много от родителите избират специализираните училища, защото това е по-лесния за тях вариант. Това по-малко ги ангажира, защото там има осигурена материална база. В специализираното училище на пръв поглед децата сякаш са поемани по-добре. Там обаче по-малко се занимават децата от гледна точка на вербално и невербално общуване. Децата там не се научават да взаимодействат с хората с нормално зрение и запазват някои неприятни навици. Като завършат това училище какво правим? Вкъщи ли си стоят? Излизайки от специализираното училище, те се социализират по-трудно в обществото”, обясни психологът.
Мирослава Христева разказа, че тя самата е с увредено зрение, но още от първи клас е учила в масово училище. В момента завършва магистратура по психология. „От детската градина още съм тръгнала със зрящи хора и от там нататък смятам, че нямам проблем с общуването. Всичко обаче е било една огромна борба. По никакъв начин децата не биват разделни на здрави и болни. Понякога се иска малко, за да може едно такова дете да учи. На мен например ми е било достатъчно да ми бъде малко по-увеличен шрифтът или преди занятие да ми се дадат задачите, които ще бъдат разглеждани. Това са елементарни неща. За съжаление съм чувала реплики от сорта „Ами като не можеш, ще си стоиш в къщи. Имам 25 деца, с теб ли да се занимавам?”. Всъщност искат се минимум усилия, но на никой от учителите не му се занимава”, отбеляза тя.
Според Христева решението на проблема се крие най-вече в увеличаването на броя на педагогическите съветници в училище. Тя напомни, че по нормативна уредба на 500 деца трябва да се пада по един съветник. Реално обаче един съветник обслужвал около 900 деца, което изключително затруднявало работата им. Необходимо е също така увеличение на броя на психолозите, смята психологът. „Трябва да бъдат вкарани повече психолози в училищата, които да работят с учителите, родителите и децата, за да може всяка страна да бъде подготвена. Когато в един клас има такова дете, всички трябва да се нагодят към него и именно психологът трябва да се заеме с него”, заяви тя.